The document is a Bulgarian-language political and cultural critique focused primarily on the post-1989 transition period, with particular emphasis on the decades following the fall of communism and extending into the contemporary post-EU-accession era. It examines how power, ideology, nationalism, and reformist rhetoric evolved during Bulgaria’s attempted shift from totalitarian rule to liberal democracy, arguing that many authoritarian reflexes, moral compromises, and clientelist structures persisted rather than disappeared. Through essays and polemical reflections grounded in recent political events, historical memory, and public debates of the 1990s–2020s, the work contends that Bulgaria’s ongoing political and ethical crises are systemic outcomes of this failed or incomplete transition, sustained by collective amnesia and avoidance of accountability.
Документът представлява политико-културна критика, насочена основно към периода след 1989 г., с фокус върху годините на т.нар. преход и развитието на българското общество до съвременната пост-евроинтеграционна епоха. Текстът анализира как властта, идеологиите, национализмът и реформаторската реторика се трансформират след падането на комунистическия режим, като твърди, че множество авторитарни модели, морални компромиси и зависимости се възпроизвеждат вместо да бъдат преодолени. Чрез есета и полемични разсъждения, свързани с политически събития и обществени дебати от 90-те години до 2020-те, авторът защитава тезата, че хроничните политически и етични проблеми на България са пряк резултат от непълен и неосмислен преход.
